На един сладкиш разстояние

Докато в Холивуд се упражняват с многобройни и вкусни опити във филмирането на романи, които буквално галят небцето ("Шоколад", "На един черпак разстояние", "Джулия и Джулия", "Без резервация"), в Лондон българинът Иван Александров изпълнява с лекота дори и най-ексцентричните поръчки в сладкарската си работилница. Засега единственият начин да се свържете с майстора сладкар е страницата му във Facebook – Cookie's Cakes, където го открихме и ние.

Кога открихте, че притежавате талант да майсторите торти и сладкиши?

Да си призная, всичко стана малко по нежелание. Завършил съм Техникума за обществено хранене в Банкя със специалност сладкарство. Исках да попадна с моята тогавашна компания в специалност сервитьор-готвач, но учителката ми по физика, г-жа Влахова, реши да ме отдели, направи ме сладкар и ми каза: "Един ден ще ми благодариш." Е, май дойде този ден. След като завърших, се помотах една година като сервитьор, след което ми предложиха работа като сладкар. Ако си спомняте, имаше една сладкарница на бул. "Стамболийски", казваше се "Моцарт". Там сладкар беше един арабин, чието име за съжаление не помня. Учил и живял във Франция, именно той ме запали много по сладкарството. Правеше супер неща, рецептите му бяха на арабски, но дълго време не ми се доверяваше и не ми ги даваше. Явно обаче накрая видя, че ще излезе нещо от мен, и започна да ме учи на занаят. След това продължих работа в "Лучано" - доста популярна за времето си сладкарница. Спомням си опашките, преди да отворим на празниците. След "Лучано" реших, че не ми се занимава със сладкарство и смених работата, след което заминах за Дубай. Към сладкарството се върнах отново, откакто живея в Англия. Радвам се, че мога да работя тази професия именно тук. В България обикновено готвачът отговаря и за сладкарска продукция, докато тук всеки хотел или ресторант има отделна сладкарска секция. В самата нея също така отделните сладкари имат своите степени, което определя както майсторството им, така и повечето им отговорности. Затова тук човек с моята професия може да намери много повече удовлетворение, да се развие и да види, че може да върви нагоре.

Източник: Cookie's Cakes

От колко години живеете в Англия и кога и как се осмелихте да стартирате самостоятелния си сладкарски бизнес?

В Лондон съм от две години. Работя в Hymarket Hotel от веригата Firmdale – 5-звезден бутиков хотел, непосредствено до Националната галерия, Трафалгър скуер и повечето лондонски театри. Там освен торти правя и т.нар. Afternoon Tea, което е едно от най-любимите неща на англичаните и определено не е само пиене на чай, но и огромно поле за изява на всеки сладкар. Правя и поръчки за частни клиенти. В момента най-голямото предизвикателство за мен е да развия и усъвършенствам познанията си в декорацията. Именно тук сладкарството се превръща в изкуство. А тортите, които правя, са по-скоро като хоби, не мога да го нарека бизнес. Надявам се някой ден да стане бизнес и да се развие в малка и кокетна бутикова сладкарница.

Коя е най-ексцентричната поръчка, която сте получавали?

Беше преди доста години, когато още бях млад сладкар. Имах поръчка от жена, която организираше парти на съпруга си по случай неговата 50-годишнина. Бяха заможни хора, без ограничения в бюджета. Поиска огромна торта, от която да излезе стриптийзьорка. До този момент не знаех с какво се захващам и затова приех поръчката смело. След големи мъки и чудене как тортата да се получи, направих около 1 метър висок макет, за да може в него да се побере човек. Намерих момиче, което беше съгласно да бъде част от изненадата, и реших, че всичко е наред. В деня на изненадата макетът беше абсолютно неразпознаваем като такъв – покрит със сметана, захарни рози, като голяма сватбена торта. Момичето трябваше да влезе в тортата малко преди поднасянето, а аз да финализирам отвора. Когато влезе вътре, се оказа, че се страхува от затворени пространства и започна да изпада в истерия. Това бяха най-дългите 10 минути в живота ми. В крайна сметка изненадата мина по план, нямаше инциденти, но ми скъсаха нервите.